17.04.2009 г., 0:53

Спомени част 1

789 0 0

Тихо стъпваш по каменния под

Лекичко отваряш вратата

И надникваш през нея

Вътре малко дете играе си

със някаква кървава играчка

 

Смехът на детето отеква нейде из мрака

А котки се смущават

Хора зъзнат от самия страх

Побелели от нечий странен плач

 

По едно време се чу трясък

Сякаш стъкло се чупи

Странни стъпки из мрака приближават

Мелодия от стара музикална кутия взе да свири

А отгоре една двойка започва да танцува

 

Английски валс май бе танцът

Въртяха се във кръг

Прегърнати млади и красиви бяха

Но накрая момичето взе че падна нейде във забрава

А момчето изчезна нейде в мрака

 

Виждаш сенки нечестиви

Странни писъци през стените чуваш

Не виждаш нищо започваш май да полудяваш

Но разбираш че това е сън накрая

Който като малък си сънувал

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...