15 окт. 2017 г., 15:19

Спомените

648 0 0

В спомените всичко се съдържа,

там е болката, тъгата, примирението

в настоящето е празно, пусто

остана само огорчението.

 

В спомените всичко е различно

и като на лента се върти пак и пак,

да живея в тях намирам нещо прозаично

нищо, че са целите във прах...

 

Спомените ти не ги харесваш.

Искаш да ги отречеш, нали?

Без тях щеше да е лесно

живот без памет не боли...

 

Спомените сякаш ме държат

нищо, че не са щастливи

емоциите в тях – те ме крепят

те ме карат да се чувствам значима.

 

Не ме обичаш – и тогава и сега

Но страшното е, че преди ми беше студено,

а днес... днес свикнах със студа.

 

И спомените сякаш избледняха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Павлова Все права защищены

Не можем да пуснем миналото. Не и ако тогава сме били истински живи..Сега няма за какво да се живее...Сега е студено...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...