Oct 15, 2017, 3:19 PM

Спомените

  Poetry » Love
646 0 0

В спомените всичко се съдържа,

там е болката, тъгата, примирението

в настоящето е празно, пусто

остана само огорчението.

 

В спомените всичко е различно

и като на лента се върти пак и пак,

да живея в тях намирам нещо прозаично

нищо, че са целите във прах...

 

Спомените ти не ги харесваш.

Искаш да ги отречеш, нали?

Без тях щеше да е лесно

живот без памет не боли...

 

Спомените сякаш ме държат

нищо, че не са щастливи

емоциите в тях – те ме крепят

те ме карат да се чувствам значима.

 

Не ме обичаш – и тогава и сега

Но страшното е, че преди ми беше студено,

а днес... днес свикнах със студа.

 

И спомените сякаш избледняха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Павлова All rights reserved.

Не можем да пуснем миналото. Не и ако тогава сме били истински живи..Сега няма за какво да се живее...Сега е студено...

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...