rajsun (Райчо Русев)
541 1380
17 июл. 2009 г., 10:57

Споменът 

  Поэзия » Любовная
860 0 18
Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.

Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал!
Да не бях чул тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал - сто пъти да бях!

Колко празни нощи самота ме учат!
Колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не ми се случва,
и не отболява болката у мен.

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??