Споменът
Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал!
Да не бях чул тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал - сто пъти да бях!
Колко празни нощи самота ме учат!
Колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не ми се случва,
и не отболява болката у мен.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал!
Да не бях чул тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал - сто пъти да бях!
Колко празни нощи самота ме учат!
Колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не ми се случва,
и не отболява болката у мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
