rajsun (Райчо Русев)
541 1380
17.07.2009 г., 10:57 ч.

Споменът 

  Поезия » Любовна
859 0 18
Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.

Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал!
Да не бях чул тоя сатанински смях!
И да бе под мене тоя свят се сринал,
и да бях потънал - сто пъти да бях!

Колко празни нощи самота ме учат!
Колко дни ме учат да съм празен ден!
И не се забравя, и не ми се случва,
и не отболява болката у мен.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??