Споменът на Пустинята
503
0
0
Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода...
Проспала много векове
събудена бе изведнъж
Пустинята – от ветрове
и рукнал ураганен дъжд...
И сякаш в летаргичен сън
са минали безброй лета́ –
реките текнаха навън
във старите си корита́...
Защото Старите реки
в Пустинята са Паметта
за всичко ставало – преди
да я обсеби Пустошта...
Едно време в Пустинята
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
