Споменът на Пустинята
500
0
0
Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода...
Проспала много векове
събудена бе изведнъж
Пустинята – от ветрове
и рукнал ураганен дъжд...
И сякаш в летаргичен сън
са минали безброй лета́ –
реките текнаха навън
във старите си корита́...
Защото Старите реки
в Пустинята са Паметта
за всичко ставало – преди
да я обсеби Пустошта...
Едно време в Пустинята
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
