Sep 30, 2020, 2:02 PM

Споменът на Пустинята

499 0 0

 

Споменът на Пустинята

 

В Пустинята внезапно буря сви

и дъжд пороен се изля,

и буйни хукнаха реки,

където текла бе вода...

 

Проспала много векове

събудена бе изведнъж

Пустинята – от ветрове

и рукнал ураганен дъжд...

 

И сякаш в летаргичен сън

са минали безброй лета́ –

реките текнаха навън

във старите си корита́...

 

Защото Старите реки

в Пустинята са Паметта

за всичко ставало – преди

да я обсеби  Пустошта...

 

Едно време в Пустинята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...