Sep 30, 2020, 2:02 PM

Споменът на Пустинята

501 0 0

 

Споменът на Пустинята

 

В Пустинята внезапно буря сви

и дъжд пороен се изля,

и буйни хукнаха реки,

където текла бе вода...

 

Проспала много векове

събудена бе изведнъж

Пустинята – от ветрове

и рукнал ураганен дъжд...

 

И сякаш в летаргичен сън

са минали безброй лета́ –

реките текнаха навън

във старите си корита́...

 

Защото Старите реки

в Пустинята са Паметта

за всичко ставало – преди

да я обсеби  Пустошта...

 

Едно време в Пустинята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...