19 нояб. 2014 г., 07:34  

Спомни си ти...

745 0 0

Във днешния ни ден е ред

да правиш ти от мляко - мед,

да искаш да не бъдеш беден,

а другите - да не си вреден.

 

Богоровото сладкодумство

за някои е днес изкуство,

с което дирят те изгода

за себе си, без страх от Бога.

 

А помниш ли ти как със мъка

изваян бе на звука лъка

и Българският ни език

превърна се във меч велик?

 

Как бе пролята толкоз кръв

и всеки българин бе лъв,

в защита на народността, 

и родната ни красота...

 

Забрави ли - теб е заклел

над словото да бдиш - орел,

да бъдеш "малка наковалня" 

за българската реч омайна...

 

Спомни си ти Богоров днес,

пръв лъв, чистоезичник чест!

Че той остави ни в наследство - 

уроци, смях и още нещо... 

 

24.05.2007 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....