Във днешния ни ден е ред
да правиш ти от мляко - мед,
да искаш да не бъдеш беден,
а другите - да не си вреден.
Богоровото сладкодумство
за някои е днес изкуство,
с което дирят те изгода
за себе си, без страх от Бога.
А помниш ли ти как със мъка
изваян бе на звука лъка
и Българският ни език
превърна се във меч велик?
Как бе пролята толкоз кръв
и всеки българин бе лъв,
в защита на народността,
и родната ни красота...
Забрави ли - теб е заклел
над словото да бдиш - орел,
да бъдеш "малка наковалня"
за българската реч омайна...
Спомни си ти Богоров днес,
пръв лъв, чистоезичник чест!
Че той остави ни в наследство -
уроци, смях и още нещо...
24.05.2007 г.
© Ива Милорадова Всички права запазени