11 авг. 2019 г., 00:48

Спомняй си

1.4K 0 4

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,

когато в светла тъга зазвъни листопадът.

Зная, не станах твоето нечакано Чудо,

но те обичах... а ти беше Божа награда...

 

Колко е пусто в плен на тъгата любима...

Изгрев и залез са само миражи в очите.

Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...

Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...

 

Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.

Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.

Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...

Захвърли на безразличието бляскавия си щит...

 

Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.

Все едно, ние с теб, един за друг ще умрем...

като морските риби, позабравени от Бога не сушата...

Спомняй си ме понякога..., а може би не съвсем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...