11 авг. 2019 г., 00:48

Спомняй си

1.4K 0 4

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,

когато в светла тъга зазвъни листопадът.

Зная, не станах твоето нечакано Чудо,

но те обичах... а ти беше Божа награда...

 

Колко е пусто в плен на тъгата любима...

Изгрев и залез са само миражи в очите.

Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...

Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...

 

Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.

Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.

Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...

Захвърли на безразличието бляскавия си щит...

 

Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.

Все едно, ние с теб, един за друг ще умрем...

като морските риби, позабравени от Бога не сушата...

Спомняй си ме понякога..., а може би не съвсем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...