Спомняй си

11 ago 2019, 0:48

Poesía » De amor

849 0 4

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,

когато в светла тъга зазвъни листопадът.

Зная, не станах твоето нечакано Чудо,

но те обичах... а ти беше Божа награда...

Колко е пусто в плен на тъгата любима...

Изгрев и залез са само миражи в очите.

Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...

Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...

Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.

Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.

Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...

Захвърли на безразличието бляскавия си щит...

Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.

Все едно, ние с теб, един за друг ще умрем...

като морските риби, позабравени от Бога не сушата...

Спомняй си ме понякога..., а може би не съвсем...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2019-08-13T13:47:57+03:00

Благодаря ти .
yotovava (Валентина Йотова)

2019-08-13T07:17:23+03:00

Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2019-08-11T17:24:18+03:00

Много мило отношение.Благодаря ти
sisi6571 (Светла Илиева)

2019-08-11T15:30:50+03:00

"...а ти беше Божа награда" Дори само заради тези думи си струва да си те спомнят. Красота!!