Спомняй си
Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима...
Изгрев и залез са само миражи в очите.
Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...
Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...
Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.
Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.
Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...
Захвърли на безразличието бляскавия си щит...
Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.
Все едно, ние с теб, един за друг ще умрем...
като морските риби, позабравени от Бога не сушата...
Спомняй си ме понякога..., а може би не съвсем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
