ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
11.08.2019 г., 0:48

Спомняй си

1.4K 0 4

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,

когато в светла тъга зазвъни листопадът.

Зная, не станах твоето нечакано Чудо,

но те обичах... а ти беше Божа награда...

 

Колко е пусто в плен на тъгата любима...

Изгрев и залез са само миражи в очите.

Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...

Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...

 

Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.

Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.

Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...

Захвърли на безразличието бляскавия си щит...

 

Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.

Все едно, ние с теб, един за друг ще умрем...

като морските риби, позабравени от Бога не сушата...

Спомняй си ме понякога..., а може би не съвсем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0