Aug 11, 2019, 12:48 AM

Спомняй си

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,

когато в светла тъга зазвъни листопадът.

Зная, не станах твоето нечакано Чудо,

но те обичах... а ти беше Божа награда...

 

Колко е пусто в плен на тъгата любима...

Изгрев и залез са само миражи в очите.

Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...

Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...

 

Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.

Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.

Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...

Захвърли на безразличието бляскавия си щит...

 

Защити ме от спомена - Стреляй! Аз ще те слушам.

Все едно, ние с теб, един за друг ще умрем...

като морските риби, позабравени от Бога не сушата...

Спомняй си ме понякога..., а може би не съвсем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....