Спомняш ли си, ми кажи?

Спомняш ли си ти за онази, малката,
на която любов обеща...
Спомняш ли си ти оназ, наивната,
на която душата като звяр раздра...
Спомняш ли си ти как във вярност се кълнеше,
а после как при друга спеше...
Спомняш ли си ти, кажи?

Спомняш ли си кръвта от вените ù как смучеше...
Като вампир, последната капка живот изсмукваше.
Спомняш ли си как всяко твое желание сбъдваше.
Каквото искаше, тя ти го връчваше...
Сърцето си даде, душата, съня...
После за наказание я остави сама!

Тази, която винаги при тебе се връщаше.
С грижи и вярност цял те обгръщаше.
Тази, която грешките ти забравяше...
като с любов ги оправдаваше.
Тази, която самичка вкъщи те чакаше...
Тя е онази, която за тебе всяка вечер на прозореца плачеше...

Онази дивата, лудата, лъжовната, дето наричаше...
На която в очите любовта й отричаше...
Спомняш ли си, ми кажи?
И дали наистина я обичаше?