11.07.2009 г., 16:06

Спомняш ли си, ми кажи

1.2K 0 0

Спомняш ли си, ми кажи?

 

 

Спомняш ли си ти за онази, малката,
на която любов обеща...
Спомняш ли си ти оназ, наивната,
на която душата като звяр раздра...
Спомняш ли си ти как във вярност се кълнеше,
а после как при друга спеше...
Спомняш ли си ти, кажи?

 

Спомняш ли си кръвта от вените ù как смучеше...
Като вампир, последната капка живот изсмукваше.
Спомняш ли си как всяко твое желание сбъдваше.
Каквото искаше, тя ти го връчваше...
Сърцето си даде, душата, съня...
После за наказание я остави сама!

 

Тази, която винаги при тебе се връщаше.
С грижи и вярност цял те обгръщаше.
Тази, която грешките ти забравяше...
като с любов ги оправдаваше.
Тази, която самичка вкъщи те чакаше...
Тя е онази, която за тебе всяка вечер на прозореца плачеше...

 

Онази дивата, лудата, лъжовната, дето наричаше...
На която в очите любовта й отричаше...
Спомняш ли си, ми кажи?
И дали наистина я обичаше?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...