Jul 11, 2009, 4:06 PM

Спомняш ли си, ми кажи

  Poetry
1.2K 0 0

Спомняш ли си, ми кажи?

 

 

Спомняш ли си ти за онази, малката,
на която любов обеща...
Спомняш ли си ти оназ, наивната,
на която душата като звяр раздра...
Спомняш ли си ти как във вярност се кълнеше,
а после как при друга спеше...
Спомняш ли си ти, кажи?

 

Спомняш ли си кръвта от вените ù как смучеше...
Като вампир, последната капка живот изсмукваше.
Спомняш ли си как всяко твое желание сбъдваше.
Каквото искаше, тя ти го връчваше...
Сърцето си даде, душата, съня...
После за наказание я остави сама!

 

Тази, която винаги при тебе се връщаше.
С грижи и вярност цял те обгръщаше.
Тази, която грешките ти забравяше...
като с любов ги оправдаваше.
Тази, която самичка вкъщи те чакаше...
Тя е онази, която за тебе всяка вечер на прозореца плачеше...

 

Онази дивата, лудата, лъжовната, дето наричаше...
На която в очите любовта й отричаше...
Спомняш ли си, ми кажи?
И дали наистина я обичаше?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...