Спонтанно
Смрачи се.
Спъна се денят
в еднопосочие.
Мъгла и хоризонт
прегърнаха
невиждано
до този миг пророчество.
През катаракта на очите
видях в тъмата светлина...
Усетих те.
А сгънатото никъде
със някъде се сля.
Очите ти,
по-черни от катран,
разтърсиха
вселена от желания.
Във вените
препусна лудостта.
Необуздана хапеше,
а раните
зарастваха от живата вода,
извираща до пъкала с казана.
Горяхме в огъня му
ти и аз... Спонтанно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
