1.11.2009 г., 0:07 ч.

Спонтанно 

  Поезия
510 0 4

 

 

Смрачи се.
Спъна се денят
в еднопосочие.
Мъгла и хоризонт
прегърнаха
невиждано
до този миг пророчество.
През катаракта на очите
видях в тъмата светлина...
Усетих те.
А сгънатото никъде
със някъде се сля.

Очите ти,
по-черни от катран,
разтърсиха
вселена от желания.
Във вените
препусна лудостта.
Необуздана хапеше,
а раните
зарастваха от живата вода,
извираща до пъкала с казана.

Горяхме в огъня му
ти и аз... Спонтанно.

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??