25 сент. 2007 г., 14:35

Спонтанно

1.3K 0 5

Месеци наред, години...
след всяка болка плачех...
сълзите си в буркан събирах,
да помня колко много съм живял...

Мина време... много или малко -
да кажа наистина не мога,
бурканa аз напълних, бях се наживял...
очите си завинаги затворих,
повече сълзичка не отроних...

Локва кръв от мен остана,
едничка роза над пръстта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йосарян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно и красиво!
  • МНого красиво и тъжно....
  • Хареса ми! Много е тъжно... и се радвам, че е било само моментно състояние. Точно в такива състояния може би се раждат най-хубавите творби. Поздрави!
  • хаха, както гласи и заглавието..това бе написано спонтанно не съм се наживял, разбира се. Просто от време на време човек попада в "дупки", които влияят на моментното му състояние по..негативен начин и всякакви мисли могат да минат през главата му . Благодаря ти за коментара
  • Не мога да повярвам,че си се наживял.Вероятно лирическият ти герой е е от предишния ти живот.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...