25.09.2007 г., 14:35

Спонтанно

1.3K 0 5

Месеци наред, години...
след всяка болка плачех...
сълзите си в буркан събирах,
да помня колко много съм живял...

Мина време... много или малко -
да кажа наистина не мога,
бурканa аз напълних, бях се наживял...
очите си завинаги затворих,
повече сълзичка не отроних...

Локва кръв от мен остана,
едничка роза над пръстта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йосарян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и красиво!
  • МНого красиво и тъжно....
  • Хареса ми! Много е тъжно... и се радвам, че е било само моментно състояние. Точно в такива състояния може би се раждат най-хубавите творби. Поздрави!
  • хаха, както гласи и заглавието..това бе написано спонтанно не съм се наживял, разбира се. Просто от време на време човек попада в "дупки", които влияят на моментното му състояние по..негативен начин и всякакви мисли могат да минат през главата му . Благодаря ти за коментара
  • Не мога да повярвам,че си се наживял.Вероятно лирическият ти герой е е от предишния ти живот.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...