25.09.2007 г., 14:35

Спонтанно

1.3K 0 5

Месеци наред, години...
след всяка болка плачех...
сълзите си в буркан събирах,
да помня колко много съм живял...

Мина време... много или малко -
да кажа наистина не мога,
бурканa аз напълних, бях се наживял...
очите си завинаги затворих,
повече сълзичка не отроних...

Локва кръв от мен остана,
едничка роза над пръстта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йосарян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и красиво!
  • МНого красиво и тъжно....
  • Хареса ми! Много е тъжно... и се радвам, че е било само моментно състояние. Точно в такива състояния може би се раждат най-хубавите творби. Поздрави!
  • хаха, както гласи и заглавието..това бе написано спонтанно не съм се наживял, разбира се. Просто от време на време човек попада в "дупки", които влияят на моментното му състояние по..негативен начин и всякакви мисли могат да минат през главата му . Благодаря ти за коментара
  • Не мога да повярвам,че си се наживял.Вероятно лирическият ти герой е е от предишния ти живот.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...