Sep 25, 2007, 2:35 PM

Спонтанно 

  Poetry
932 0 5

Месеци наред, години...
след всяка болка плачех...
сълзите си в буркан събирах,
да помня колко много съм живял...

Мина време... много или малко -
да кажа наистина не мога,
бурканa аз напълних, бях се наживял...
очите си завинаги затворих,
повече сълзичка не отроних...

Локва кръв от мен остана,
едничка роза над пръстта...

© Йосарян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно и красиво!
  • МНого красиво и тъжно....
  • Хареса ми! Много е тъжно... и се радвам, че е било само моментно състояние. Точно в такива състояния може би се раждат най-хубавите творби. Поздрави!
  • хаха, както гласи и заглавието..това бе написано спонтанно не съм се наживял, разбира се. Просто от време на време човек попада в "дупки", които влияят на моментното му състояние по..негативен начин и всякакви мисли могат да минат през главата му . Благодаря ти за коментара
  • Не мога да повярвам,че си се наживял.Вероятно лирическият ти герой е е от предишния ти живот.
Random works
: ??:??