Sep 25, 2007, 2:35 PM

Спонтанно

Poetry

1.3K 0 5

Месеци наред, години...
след всяка болка плачех...
сълзите си в буркан събирах,
да помня колко много съм живял...

Мина време... много или малко -
да кажа наистина не мога,
бурканa аз напълних, бях се наживял...
очите си завинаги затворих,
повече сълзичка не отроних...

Локва кръв от мен остана,
едничка роза над пръстта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Art_devil (Пацо Танчев)

Тъжно и красиво!

2008-06-09T23:53:30+03:00
Sara88 (Сара)

МНого красиво и тъжно....

2008-05-23T19:04:49+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Хареса ми! Много е тъжно... и се радвам, че е било само моментно състояние. Точно в такива състояния може би се раждат най-хубавите творби. Поздрави!

2007-09-25T22:29:29+03:00
Rabbit (Йосарян)

хаха, както гласи и заглавието..това бе написано спонтанно не съм се наживял, разбира се. Просто от време на време човек попада в "дупки", които влияят на моментното му състояние по..негативен начин и всякакви мисли могат да минат през главата му . Благодаря ти за коментара

2007-09-25T19:57:48+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Не мога да повярвам,че си се наживял.Вероятно лирическият ти герой е е от предишния ти живот.

2007-09-25T16:04:25+03:00