2 окт. 2008 г., 20:07

Спор

576 0 1

Всяка вечер, когато си лягам,

същността ми дели се на две

и започват да спорят във мрака

една зряла жена и наивно хлапе.

 

„Забрави го, той е далече”-

се обръща жената към мен.

„Чуваш ли, не го обичай вече?”-

ме пронизва гласът ú студен.

 

„Той е далеч, но те иска”-

се намесва хлапето без свян.

„Ако си търпелива и малко почакаш,

ще разбереш, че за теб е избран.”

 

Но жената с усмивка коварна

отвръща със поглед суров:

“Ти не го заслужаваш, едва ли

ще изпита към тебе любов.”

 

„Ще те обикне, повярвай”-

проплаква детето след миг.

„Та това е така невъзможно”-

жената с тих глас прозвучал като вик.

 

И кого да послушам – не зная,

моя разум или мойто сърце.

Жената, която е може би права,

или безумното, малко дете?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...