Oct 2, 2008, 8:07 PM

Спор

  Poetry » Love
575 0 1

Всяка вечер, когато си лягам,

същността ми дели се на две

и започват да спорят във мрака

една зряла жена и наивно хлапе.

 

„Забрави го, той е далече”-

се обръща жената към мен.

„Чуваш ли, не го обичай вече?”-

ме пронизва гласът ú студен.

 

„Той е далеч, но те иска”-

се намесва хлапето без свян.

„Ако си търпелива и малко почакаш,

ще разбереш, че за теб е избран.”

 

Но жената с усмивка коварна

отвръща със поглед суров:

“Ти не го заслужаваш, едва ли

ще изпита към тебе любов.”

 

„Ще те обикне, повярвай”-

проплаква детето след миг.

„Та това е така невъзможно”-

жената с тих глас прозвучал като вик.

 

И кого да послушам – не зная,

моя разум или мойто сърце.

Жената, която е може би права,

или безумното, малко дете?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петрана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...