2.10.2008 г., 20:07

Спор

574 0 1

Всяка вечер, когато си лягам,

същността ми дели се на две

и започват да спорят във мрака

една зряла жена и наивно хлапе.

 

„Забрави го, той е далече”-

се обръща жената към мен.

„Чуваш ли, не го обичай вече?”-

ме пронизва гласът ú студен.

 

„Той е далеч, но те иска”-

се намесва хлапето без свян.

„Ако си търпелива и малко почакаш,

ще разбереш, че за теб е избран.”

 

Но жената с усмивка коварна

отвръща със поглед суров:

“Ти не го заслужаваш, едва ли

ще изпита към тебе любов.”

 

„Ще те обикне, повярвай”-

проплаква детето след миг.

„Та това е така невъзможно”-

жената с тих глас прозвучал като вик.

 

И кого да послушам – не зная,

моя разум или мойто сърце.

Жената, която е може би права,

или безумното, малко дете?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петрана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...