Спри
Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека.
Не е лесно. Шуми.
Не реката. Тя е далеко.
Нещо в теб крещи.
Разкъсван от болка, съвест, от рана.
Нямаш вина, само ранима душа.
А времето - то е тъмна мъгла,
спуснало мигли, не вижда,
как чистата, непорочна роса,
вече е минало непростимо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
