Feb 15, 2019, 3:36 PM

Спри 

  Poetry
5.0 / 4
421 4 2
Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека.
Не е лесно. Шуми.
Не реката. Тя е далеко.
Нещо в теб крещи.
Разкъсван от болка, съвест, от рана.
Нямаш вина, само ранима душа.
А времето - то е тъмна мъгла,
спуснало мигли, не вижда, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Random works

More works »