Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Feb 15, 2019, 3:36 PM

Спри 

  Poetry
363 4 2

Едно, две, три. 

Хайде, поспри! 

Огледай се. Тишината ехти. 

Чудиш се, накъде? -

по първата пряка пътека. 

Не е лесно. Шуми. 

Не реката. Тя е далеко. 

Нещо в теб крещи.

Разкъсван от болка, съвест, от рана. 

Нямаш вина, само ранима душа. 

А времето - то е тъмна мъгла, 

спуснало мигли, не вижда, 

как чистата, непорочна роса, 

вече е минало непростимо. 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чета, чета, препрочитам и нещо от себе си откривам, с по други думи изказано,, при други условия случило се, но резултата е един и същ, наранена душа, болка, страдание, чувство за вина, която нямаш, Човек попада в тъмнина. Търси пролука за лъч светлина и се чуди по коя пътека да тръгне... Влади преди мене е изразил финала на стихотворението ти. Казват, че страданието пречиства и извисява човешката душа. И той става поет, та с полета на мисълта да изрази себе си и да остави следа... Поздравления!
  • Василка,права си животът ни е един нескончаем бяг за който спирка няма.
    Поздрав!
Random works
: ??:??