Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека.
Не е лесно. Шуми.
Не реката. Тя е далеко.
Нещо в теб крещи.
Разкъсван от болка, съвест, от рана.
Нямаш вина, само ранима душа.
А времето - то е тъмна мъгла,
спуснало мигли, не вижда, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up