4 июл. 2014 г., 14:33

Спря ми дъха

1K 0 1

Спря ми дъха,
нарани се листа
от сълзи и тичащ химикал,
мастилото размаза се -
заличава всяка буква това.

Спря ми дъха,
Слънце не изгря сутринта,
сякаш и в мен се смрачи,
сънят не иска да си отиде,
не вижда, че денят е тук,
за да си замине.

Спря ми дъха,
аз опитах да бъда Слънцето,
да изгрея макар и по обяд,
та душата да запее
и да си тръгне съня...

Спря ми дъха,
късно бе за всичко.
Така и не се разсъних тази сутрин,
но това не попречи и грам
на сърцето, да обича до край.

27.06.2014 година
Галина Петрова Данкова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...