Спря ми дъха,
нарани се листа
от сълзи и тичащ химикал,
мастилото размаза се -
заличава всяка буква това.

Спря ми дъха,
Слънце не изгря сутринта,
сякаш и в мен се смрачи,
сънят не иска да си отиде,
не вижда, че денят е тук,
за да си замине.

Спря ми дъха,
аз опитах да бъда Слънцето,
да изгрея макар и по обяд,
та душата да запее
и да си тръгне съня...

Спря ми дъха,
късно бе за всичко.
Така и не се разсъних тази сутрин,
но това не попречи и грам
на сърцето, да обича до край.

27.06.2014 година
Галина Петрова Данкова