Jul 4, 2014, 2:33 PM

Спря ми дъха

  Poetry » Other
1K 0 1

Спря ми дъха,
нарани се листа
от сълзи и тичащ химикал,
мастилото размаза се -
заличава всяка буква това.

Спря ми дъха,
Слънце не изгря сутринта,
сякаш и в мен се смрачи,
сънят не иска да си отиде,
не вижда, че денят е тук,
за да си замине.

Спря ми дъха,
аз опитах да бъда Слънцето,
да изгрея макар и по обяд,
та душата да запее
и да си тръгне съня...

Спря ми дъха,
късно бе за всичко.
Така и не се разсъних тази сутрин,
но това не попречи и грам
на сърцето, да обича до край.

27.06.2014 година
Галина Петрова Данкова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Данкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...