Пантофките ми златни прах събират
и кръстничка отдавна се спомина,
спи сладко принцът вече сто години,
сънува валсове с графини и царкини.
Веднъж дори успях да го събудя,
прекрасен миг, благословен от чудо,
целуна ме, но сбърка мойто име
и пак заспа за още сто години.
Започнах трескаво аз планове да мисля,
изглеждаха ми всичките безсмислени,
безшумно от леглото се изсулих,
пантофките си златни му нахлузих...