Пантофките ми златни прах събират
и кръстничка отдавна се спомина,
спи сладко принцът вече сто години,
сънува валсове с графини и царкини.
Веднъж дори успях да го събудя,
прекрасен миг, благословен от чудо,
целуна ме, но сбърка мойто име
и пак заспа за още сто години.
Започнах трескаво аз планове да мисля,
изглеждаха ми всичките безсмислени,
безшумно от леглото се изсулих,
пантофките си златни му нахлузих...
© Ивон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!