20 окт. 2024 г., 19:16  

Сред дюните на самотата

519 8 8

Сред дюните на самотата 
камилите със спомени вървят.
Керванът им пълзи като змията
под палещия слънчев необят.
О, Господи - метафизично е!
Животът сбира се на връх игла.
Вселената е сборът от езичници
в ресниците на дяволска метла.
А аз и ти сме малките мишлета,
надрусани със своята любов,
забравили, че в енските небета
започват ангелите своя лов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите коментари: Боряна, Любомира, Ачо, Елка, Петя, Дани, Кремена, Люси, Миночка!

    Благодаря също за Любими на: aap (Ангел), Елка (Елка Тодорова), ДаниелаВиткова (Даниела Виткова), ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова), absent (Наташа Биразова), limeruna (Йоана).

    Нека тази седмица ви носи здраве, радост и късмет!

    Приемете един поздрав в 3 вариации от мен:

    https://www.youtube.com/watch?v=rFYUSxN53kE

    https://www.youtube.com/watch?v=iHwhLSHumfk

    https://www.youtube.com/watch?v=PHnQnXdW1cM
  • Спомените са, като живи въглени, които постоянно ни изгарят! Пръскат своите искри, в самотата и се сливат, с вечността! Прекрасен, уникален стих, Младен!
  • Уникално!
  • Прекрасно е!
  • Керванът на спомените...Прекрасен метафоричен стих с огромно въздействие! Благодаря за удоволствието!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...