Сред дюните на самотата
Сред дюните на самотата
камилите със спомени вървят.
Керванът им пълзи като змията
под палещия слънчев необят.
О, Господи - метафизично е!
Животът сбира се на връх игла.
Вселената е сборът от езичници
в ресниците на дяволска метла.
А аз и ти сме малките мишлета,
надрусани със своята любов,
забравили, че в енските небета
започват ангелите своя лов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
