Сред дюните на самотата
камилите със спомени вървят.
Керванът им пълзи като змията
под палещия слънчев необят.
О, Господи - метафизично е!
Животът сбира се на връх игла.
Вселената е сборът от езичници
в ресниците на дяволска метла.
А аз и ти сме малките мишлета,
надрусани със своята любов,
забравили, че в енските небета
започват ангелите своя лов.
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
