Сред светещи неонови сияния
Сред светещи неонови сияния,
танцуващи по влажния асфалт,
вървя притихнала,
в мълчание
по стария крайбрежен булевард.
Вървя със болката си в здрача -
изгубена в безличната тълпа,
как искам,
а не мога да заплача...
а ТЯ неистово дълбае във гръдта.
Сред светещи неонови сияния
със мен заплака и дъждът,
след туй погали ме -
без колебание
и нежно със сълзите ми се сля.
Покоя ми възвърна безвъзвратно,
изми докрай следите от тъга,
вълшебник ме докосна -
непонятно,
превърна ме в усмихната река.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
