Сред светещи неонови сияния,
танцуващи по влажния асфалт,
вървя притихнала,
в мълчание
по стария крайбрежен булевард.
Вървя със болката си в здрача -
изгубена в безличната тълпа,
как искам,
а не мога да заплача...
а ТЯ неистово дълбае във гръдта.
Сред светещи неонови сияния
със мен заплака и дъждът, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up