Сред светещи неонови сияния,
танцуващи по влажния асфалт,
вървя притихнала,
в мълчание
по стария крайбрежен булевард.
Вървя със болката си в здрача -
изгубена в безличната тълпа,
как искам,
а не мога да заплача...
а ТЯ неистово дълбае във гръдта.
Сред светещи неонови сияния
със мен заплака и дъждът, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация