Затъва се
в мисловни игрословици
откакто свят светува.
Създават се
загадки и пословици.
Умът се учи да битува.
Под слънцето върти се в кръг.
Полека-лека
времето си усвоява,
а онзи вечен враг – страхът -
побутва го
в кръга си да създава
съперничества, близост и вражди,
и себе си сред своето да отстоява.
Умът се моли за какви ли не мечти,
за тях се труди, някак оцелява,
защото си представя че върви
към своята прослава.
Нарича я със думички добри:
вратичка, стълбичка,
комфортна зона.
Все търси преки пътища до там,
нали
опитва да не счупи клона...
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены