21 февр. 2017 г., 08:37

Сред своето - свой или чужд

544 1 6

Затъва се 

в мисловни игрословици

откакто свят светува.

Създават се 

загадки и пословици.

Умът се учи да битува.

 

Под слънцето върти се в кръг. 

Полека-лека 

времето си усвоява,

а онзи вечен враг – страхът -

побутва го 

в кръга си да създава

 

съперничества, близост и вражди,

и себе си сред своето да отстоява.

Умът се моли за какви ли не мечти,

за тях се труди, някак оцелява,

защото си представя че върви

към своята прослава.

 

Нарича я със думички добри:

вратичка, стълбичка, 

комфортна зона.

Все търси преки пътища до там, 

нали

опитва да не счупи клона...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...