21.02.2017 г., 8:37

Сред своето - свой или чужд

540 1 6

Затъва се 

в мисловни игрословици

откакто свят светува.

Създават се 

загадки и пословици.

Умът се учи да битува.

 

Под слънцето върти се в кръг. 

Полека-лека 

времето си усвоява,

а онзи вечен враг – страхът -

побутва го 

в кръга си да създава

 

съперничества, близост и вражди,

и себе си сред своето да отстоява.

Умът се моли за какви ли не мечти,

за тях се труди, някак оцелява,

защото си представя че върви

към своята прослава.

 

Нарича я със думички добри:

вратичка, стълбичка, 

комфортна зона.

Все търси преки пътища до там, 

нали

опитва да не счупи клона...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...