Сред тишината

26 мар. 2017 г., 19:04

Поэзия » Любовная

395 3 5

СРЕД ТИШИНАТА

Не усещаш ли – вече съм минало?!

Твоят път не на мен е обречен.

Недокосната нежност е сринала

своя замък, за тебе далечен!

Ти поемаш към други простори,

друго слънце ще мами мечтите...

В мене споменът само ще спори

със скръбта, наводнила очите.

Сбогом, моя любов! Самотата –

моя спътница в нощи безлунни –

ще крещи пак без звук във душата

сред руини от нежност без струни...

contessa (Светла Асенова)

2017-04-14T19:42:15+03:00

!!!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-27T10:18:21+03:00

Невероятен си! Всяка думичка е точно на мястото си и бърка ли, бърка в душата ...
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-27T09:27:40+03:00

Разкошна поезия!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-26T21:13:48+03:00

Браво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-26T20:48:30+03:00

Браво,Симеон! Раздялата е тъжен момент,но след това идват нови срещи.Ако не с предишни любови,ще има много нови!😇