Сред тишината

Поезия » Любовна

581 3 5

СРЕД ТИШИНАТА

Не усещаш ли – вече съм минало?!

Твоят път не на мен е обречен.

Недокосната нежност е сринала

своя замък, за тебе далечен!

Ти поемаш към други простори,

друго слънце ще мами мечтите...

В мене споменът само ще спори

със скръбта, наводнила очите.

Сбогом, моя любов! Самотата –

моя спътница в нощи безлунни –

ще крещи пак без звук във душата

сред руини от нежност без струни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

contessa (Светла Асенова)

!!!

2017-04-14T19:42:15+03:00
Веси_Еси (Еси)

Невероятен си! Всяка думичка е точно на мястото си и бърка ли, бърка в душата ...

2017-03-27T10:18:21+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Разкошна поезия!

2017-03-27T09:27:40+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Браво!

2017-03-26T21:13:48+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Браво,Симеон! Раздялата е тъжен момент,но след това идват нови срещи.Ако не с предишни любови,ще има много нови!😇

2017-03-26T20:48:30+03:00