СРЕД ТИШИНАТА
Не усещаш ли – вече съм минало?!
Твоят път не на мен е обречен.
Недокосната нежност е сринала
своя замък, за тебе далечен!
Ти поемаш към други простори,
друго слънце ще мами мечтите...
В мене споменът само ще спори
със скръбта, наводнила очите.
Сбогом, моя любов! Самотата –
моя спътница в нощи безлунни –
ще крещи пак без звук във душата
сред руини от нежност без струни...
© Симеон Ангелов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
