СРЕД ТИШИНАТА
Не усещаш ли – вече съм минало?!
Твоят път не на мен е обречен.
Недокосната нежност е сринала
своя замък, за тебе далечен!
Ти поемаш към други простори,
друго слънце ще мами мечтите...
В мене споменът само ще спори
със скръбта, наводнила очите.
Сбогом, моя любов! Самотата –
моя спътница в нощи безлунни –
ще крещи пак без звук във душата ...