Сред позлата от магнити
аз ще сложа своя брошка.
С очи бездънни и така изпити,
се опитвам с нещо да помогна.
Сред звездите - възкачена на луната,
ще се разходя по млечния ни път.
За радост на мен, на теб и на децата,
ще открия наш - единствен кът.
Сред звездите аз ще светя!
Ще блестя така запленяващо!
Но да ги докосна - не, не смея.
Те са нещо изпепеляващо!
Сред тъмнината необятна,
аз ще търся нова светлина!
Ще им се подаря, ще стана тяхна
и знам... тогава ще повярвам в любовта!
Сред звездите
аз пътувах и танцувах, и летях.
Сред безкрая на мечтите -
мечтаех и не се боях!
Сред звездите аз те търсих,
търсих да намеря тази ослепяваща светлина!
Със звездите си побъбрих
и разбрах, че те са в нашата душа!
© Милена Йорданова Все права защищены