Oct 15, 2008, 11:04 AM

Сред звездите

  Poetry » Other
935 0 0

Сред позлата от магнити
аз ще сложа своя брошка.
С очи бездънни и така изпити,
се опитвам с нещо да помогна.

Сред звездите - възкачена на луната,
ще се разходя по млечния ни път.
За радост на мен, на теб и на децата,
ще открия наш - единствен кът.

Сред звездите аз ще светя!
Ще блестя така запленяващо!
Но да ги докосна - не, не смея.
Те са нещо изпепеляващо!

Сред тъмнината необятна,
аз ще търся нова светлина!
Ще им се подаря, ще стана тяхна
и знам... тогава ще повярвам в любовта!

Сред звездите
аз пътувах и танцувах, и летях.
Сред безкрая на мечтите -
мечтаех и не се боях!

Сред звездите аз те търсих,
търсих да намеря тази ослепяваща светлина!
Със звездите си побъбрих
и разбрах, че те са в нашата душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...