Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
17 июн. 2007 г., 23:24

СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС 

  Поэзия » Другая
1131 0 24
 

Среднощните влакове сплитам в косите,

закичвам ги  с много самотни лица.

Перони прескачам, със гларуси сричам,

в ръката ми греят стотинки-слънца.

На пейката сядам...  самотно безмълвна;

и тя като мен е в нюанси безчет.

Възглавница имам... тефтер от пазара,

изписан е вече... не струва и лев.

Завивка вечерна са само звездите,

кокетки безбройни, намигат с очи.

Луната посрещам... познайница стара,

попитам я нещо... а тя все мълчи.

Във релсите бляскави погледа впивам,

препускат безцелно желани мечти.

Приспивам ги бързо, на топло прибирам,

със утрото знам... ще изгреят в лъчи.

А моето щастие... идва заспалo,

в купето на някой среднощен експрес.

Очаквам го тук... на самотната гара,

изпратих по гълъбче своя адрес.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??