СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС
Среднощните влакове сплитам в косите,
закичвам ги с много самотни лица.
Перони прескачам, със гларуси сричам,
в ръката ми греят стотинки-слънца.
На пейката сядам... самотно безмълвна;
и тя като мен е в нюанси безчет.
Възглавница имам... тефтер от пазара,
изписан е вече... не струва и лев.
Завивка вечерна са само звездите,
кокетки безбройни, намигат с очи.
Луната посрещам... познайница стара,
попитам я нещо... а тя все мълчи.
Във релсите бляскави погледа впивам,
препускат безцелно желани мечти.
Приспивам ги бързо, на топло прибирам,
със утрото знам... ще изгреят в лъчи.
А моето щастие... идва заспалo,
в купето на някой среднощен експрес.
Очаквам го тук... на самотната гара,
изпратих по гълъбче своя адрес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
