СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС
Среднощните влакове сплитам в косите,
закичвам ги с много самотни лица.
Перони прескачам, със гларуси сричам,
в ръката ми греят стотинки-слънца.
На пейката сядам... самотно безмълвна;
и тя като мен е в нюанси безчет.
Възглавница имам... тефтер от пазара,
изписан е вече... не струва и лев.
Завивка вечерна са само звездите,
кокетки безбройни, намигат с очи.
Луната посрещам... познайница стара,
попитам я нещо... а тя все мълчи.
Във релсите бляскави погледа впивам,
препускат безцелно желани мечти.
Приспивам ги бързо, на топло прибирам,
със утрото знам... ще изгреят в лъчи.
А моето щастие... идва заспалo,
в купето на някой среднощен експрес.
Очаквам го тук... на самотната гара,
изпратих по гълъбче своя адрес.
© Кремена Стоева All rights reserved.
