Среднощия
Крадем минути за капка наслада,
без пощада раздаваме нежност, любов.
Бурен вик насред огнена клада,
в сърцата най-светлият зов.
Души на разтреперени птици,
разголено-боси, танцуват в нощта.
Зареяни в своята копнежност,
сбъдваме белопери мечти.
И времето, спряло устрема свой,
с целувка прекръства съдбата.
Вие вятър звездни вълшебства
и лунни нишки преплита за нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
