9.10.2009 г., 12:52

Среднощия

1.2K 0 8

Крадем минути за капка наслада,
без пощада раздаваме нежност, любов.
Бурен вик насред огнена клада,
в сърцата най-светлият зов.

 

Души на  разтреперени птици,
разголено-боси, танцуват в нощта.
Зареяни в своята копнежност,
сбъдваме белопери мечти.

 

И времето, спряло устрема свой,
с целувка прекръства съдбата.
Вие вятър звездни вълшебства
и лунни нишки преплита за нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...